Тест- инженерна психология и ергономия

ЕРГОНОМИЯ

наука за оптимизиране на дейността на системата “Човек-Машина-Среда” (СЧМС)

ИНЖЕНЕРНА ПСИХОЛОГИЯ

наука за оптимизиране на информационното взаимодействие между ЧОВЕКА и МАШИНАТА в СЧМС

СИСТЕМА “ЧОВЕК- МАШИНА – СРЕДА”(СЧМС)

система, състояща се от човек-оператор (ЧО) и машина/група машини (М), чрез която се осъществява трудова дейност в конкретна СРЕДА (С).

ЧОВЕК- ОПЕРАТОР (ЧО)

човек, осъществяващ трудова дейност, в основата на която стои взаимодействието с М и С

МАШИНА (М)

машина в СЧМС се нарича съвкупност от технически средства, използвани от човека-оператор в процеса на дейността. М = СПИ + ОУ средство за представяне на информация (СПИ)-това са индикатори: зрителни (монитори, дисплеи, циферблати, скали); звукови (говорители, аларми); органи за управление (ОУ) – елементи от МАШИНАТА за предаване на управляващи команди от ЧО към М. По конструктивно изпълнение ОУ са бутони, клавиши, ръчки, лостове, волани, педали и др.

РАБОТНА СРЕДА (РС)

външните условия, при които протича трудовата дейност на Човека и които влияят върху функционалното му състояние и работоспособност.

ИНФОРМАЦИОНЕН МОДЕЛ

съвкупност от информация за състоянието на предметите на труда в системата “Човек – Машина – Среда”, организирана в съответствие с определени правила

КОНЦЕПТУАЛЕН МОДЕЛ

съвкупност от представите и компетентността на човека-оператор за целите и задачите на трудовата дейност, състоянието на предметите на труда в системата “Човек – Машина – Среда”, външната среда и начините на въздействие върху тях

ОПЕРАТИВНА ПАМЕТ

способност на човека да съхранява текуща информация, необходима при изпълнение на дейността. Основни характеристики на оперативната памет са обем, точност и продължителност на съхранение на информацията

ОПЕРАТИВНО МИСЛЕНЕ

процес на решаване на задачи по управление на СЧМС, в резултат на което се формират модел и план за действие и решаване на поставена задача в строги времеви рамки

ОПЕРАТИВЕН ПРАГ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

чувствителност на различаване това е минималната разлика между сигналите, при която се постига максимална точност и скорост на различаване. От оперативния праг зависи надеждността на работа на Човека- оператор и е 10-15 пъти по-голям от диференциалния.

ТАКТИЛЕН АНАЛИЗАТОР

усещане на допир, натиск, влажност Времевият праг= 130 ms, а пространственият= 2.2-67 mm2. Пространственият праг е най-малък на пръстите на ръцете, най-голям – на плещите и бедрата. Скоростта на възприемане на информация е значително по-малка в сравнение със зрителния и слуховия, поради което се използва по-рядко. При необходимост се прилага на тактилен код, например закрепване на прости геометрични фигури върху клавиатури, което повишава точността и скоростта на действие на Човека -оператор.

ХЕПТИК АНАЛИЗАТОР

кинестатични анализатори за мускулно-скелетни и ставни натоварвания

ПЕРСЕНТИЛ

1/100 (стотна) част от измерената съвкупност, за определена антропометрична характеристика

КРИТЕРИИ ЗА ОПТИМАЛНОСТ В ЕРГОНОМИЯТА

Високи трудови резултати запазване на здравето на Човека; удовлетворение, удоволствие от дейността

ГРУПИ ЕРГОТНОМИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

ХИГИЕННИ изисквания- произтичат от размерите и теглото на Човешкото тяло и неговите части в динамично и статично положение. Отнасят се към размерите и формата на работното място (маса, стол), на Машината (ОУ: бутони, ръчки, клавиши) ФИЗИЧЕСКИ и ФИЗИОЛОГИЧНИ изисквания-- произтичат от необходимостта за осигуряване на основни жизнени функции на човека. Отнасят се до възможностите за извършване движения (с ръцете, краката) с определени характеристики като сила, скорост, точност, обхват. Целта е осигуряване на условия за нормална двигателна (мускулна) дейност на човека, оптимално функциониране ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНИ (сензорни) изисквания- произтичат от характеристиките на анализаторите на Човека: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и др.отнасят към средствата за представяне на информация (СПИ) и към характеристиките на постъпващата към Човека информация (ЗРИТЕЛНА (размер, форма, яркост, контраст,цвят на информацията ), СЛУХОВА (интензивност, време за въздействие); ТАКТИЛНА (информация за допир, натиск, влажност) и ХЕПТИК- кинестатична (ставно-мускулана).) ПСИХОЛОГИЧНИ изисквания- произтичат от функционалните характеристики на вниманието, паметта, мисленето, емоциите, волята, характера, темперамента, способностите, уменията, навиците, мотивацията и ценностната психична система на Човека. Отнасят се към характера на дейността, режима на работа и имат пряко отношение към професионалната подготовка, професионалния подбор, квалификация и работоспособност на Човека. ЕСТЕТИЧЕСКИ - художествено-технически – изисквания- Това са изисквания по отношение на естетическия вид и функционалност на Машината и Средата като: форма, рационалност, информационна изразителност, цветова организация и др. на обектите на работното място и на работната среда СОЦИАЛНИ - обхващат възможностите и потребностите на човека за социален контакт, общуване и развитие в група, екипи, общности

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА СЧМС

бързодействие надеждност точност своевременност безопасност степен на автоматизация икономически показатели

ЕТАПИ В ДЕЙНОСТТА НА ЧОВЕКА- ОПЕРАТОР

1. Приемане на информация. Осъществяват се действия като откриване на сигналите, отделяне на значимите, разшифроване и декодиране. Така операторът си създава представа за състоянието на управлявания обект. 2. Оценка и преработка на информацията. На базата на предварително известни критерии за приоритет и срокове се определят реда за обработката на информацията. Качеството на изпълнение тук зависи от избраните начини за кодиране на информация, от възможностите и опита на човека-оператор за декодирането й. 3. Вземане на решение. Решения за необходимите действия се вземат след направени анализ и оценка на информацията и въз основа на сведения за целите и условията на работа на системата. Предварително са изучени процедурите за действие, последствията при правилни и грешни решения. 4. Реализация на взето решение. На този етап взетото решение се реализира чрез определени действия (манипулации с необходимите органи за управление), или даване на разпореждания.

ПРАГОВЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА АНАЛИЗАТОРИТЕ

абсолютен (горен и долен), диференциален, оперативен

ЕНЕРГЕТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗРИТЕЛНИЯ АНАЛИЗАТОР

определят се от мощността- интензивността на светлинните сигнали. Това са: яркост, контраст, цветоусещане Яркост – Q (cd/m2)- определя се от количеството нервни импулси, възникнали в ретината на окото под влияние на светлинните сигнали. В общия случай Q се състои от два компонента: Qi - яркост на излъчване (обектът сам е източник на светлина – свети) и Qo- яркост на отражение (обектът е видим благодарение на осветяването му) Цветоусещане – определя се от дължината на електромагнитните вълни. Очите възприемат различно светлинни импулси зависимост от дължината им. Най-голяма е чувствителността на окото в средната част на видимия спектър на светлината т.е. за жълто-зеленото излъчване.

КОНТРАСТ И ВИДОВЕ КОНТРАСТ

Контраст - видимостта на предметите се определя от отношението на тяхната яркост, към яркостта на фона. Контрастът е два вида: прав- тъмен обект, светъл фон (Кпр) и обратен- светъл обект, тъмен фон (Коб). Работата при прав контраст е по-благоприятна за очите от тази при обратен контраст.

ПРОСТРАНСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗРИТЕЛНИЯ АНАЛИЗАТОР

произтичат от размерите на обектите и тяхното местоположение в пространството. Това са острота на зрение, зрително поле, обем на зрително възприятие

Зависимост между ъглови (α) и линейни (h) размери на предметите

α -ъглов размер на наблюдавания обект, h - линеен размер на обекта, L – разстояние за наблюдение до обекта 2L.tg a/2

ФАКТОРИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ ПРОДУКТИВНОСТТА НА ОПЕРАТИВНАТА ПАМЕТ

информационни – обем на представяната информация, информативност на символите, начин на кодиране (48%); структурно-пространствени – степен на компактност, характер на групирането (15%); фактор модалност на сигнала– зрителен, слухов (25%); времеви – продължителност и характер на експозицията (12%).

ВОЛЯ И ТРИТЕ ЗВЕНА НА ВОЛЕВОТО ДЕЙСТВИЕ

съзнателна целенасоченост на Човека при изпълнение на дейността способност на личността да организира, владее и съзнателно да управлява собственото си поведение, като проявява усилия за преодоляване на трудности от външен и вътрешен характер Във волевото действие се различават три звена: цел, планиране на действието, изпълнение.

ВРЪЗКА ТЕМПЕРАМЕНТ- ХАРАКТЕР

Темперамент -относително устойчива (до 85% генетично предопределена) характеристика на човешкото поведение, която се обуславя от спецификата на висшата нервна дейност като сила, динамичност, лабилност и подвижност на нервните процеси. Темпераментът се разкрива чрез следните свойства и особености на психичната дейност: сензитивност, реактивност, активност или пасивност за волева, целенасочена дейност; темп на реакциите; пластичност или ригидност в поведението; екстроверсия – интроверсия; възбудимост на вниманието; емоционална възбудимост, сила на емоциите; резистентност на психичната дейност. Разглеждат се 4 типа темперамент: холерик, сангвиник, флегматик, меланхолик. Характер-съвкупност от свойства на човека, определящи неговото поведение и взаимоотношения с други хора. Свойствата на нервната система определят само потенциалните възможности на човека. Доколко те ще бъдат реализирани на практика, зависи от характера, от личностните му качества (трудолюбие, настойчивост, чувство за дълг и отговорност, целенасоченост, особености на емоционалната и волевата сфера). Съвкупността от тези качества създава у човека съответната мотивация и желание за изпълнение на дадената дейност. Характерът се формира под въздействието на жизнените обстоятелства, т.е. той подлежи на възпитание в най-широк, социален смисъл на думата.

ВИДОВЕ РЕШЕНИЯ В ДЕЙНОСТТА НА ЧОВЕКА

В зависимост от изходната информация взетите решения са: Детерминирани – отразяват еднопосочна зависимост между причината и следствието и са ограничени в рамките на едно единствено решение. Вероятностни- при тях връзките между причината и следствието са разнопосочни. Възникналата ситуация е с няколко равно вероятни изхода, поради което и решенията придобиват вероятностен характер. Рискови (гранични) решения. Характерни са за системи, при които условията на външната среда не са известни, а това поражда необходимост от вземане на рискови решения за поддържане на зададен режим Личностен аспект на процеса на вземане на решения. Отчитат се съотношенията между процесите на построяване (А) и контрол (К) на изведените хипотези. А>> К импулсивно ; А > К рисково ; А= К уравновесено; А < К предпазливо ; А<<К инертно

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РАБОТНИТЕ ДВИЖЕНИЯ

сила скорост темп точност пространство и траектория за реализирането им

ЗОНИ НА ДОСЕГАЕМОСТ

максимална - описва се при движение в раменната става на максимално обтегнатите ръце нормална, допустима - описва се при движение в раменната става на леко сгънати ръце оптимална, препоръчителна - описва се при движение в лакътната става при неподвижно рамо.

ВНИМАНИЕ И ВИДОВЕ ВНИМАНИЕ

Внимание –насочване на психичната дейност на човека към отделен обект и абстрахиране от всичко друго, което няма отношение към „специалния” обект. Основни свойства на вниманието: Обем – количество обекти, възприети с един акт на внимание. Равен е и на обемът на оперативната памет. Концентрация и устойчивост на вниманието – характеризират степента на психично съсредоточаване на човек към даден обект или дейност. Разпределение и превключване на вниманието – едновременно възприемане и осмисляне на няколко обекта и ситуации или извършване на повече от една дейности.

ТЕМПЕРАМЕНТ

Темперамент -относително устойчива (до 85% генетично предопределена) характеристика на човешкото поведение, която се обуславя от спецификата на висшата нервна дейност като сила, динамичност, лабилност и подвижност на нервните процеси. Темпераментът се разкрива чрез следните свойства и особености на психичната дейност: сензитивност (чувствителност към дразнения); реактивност – реагиране на външни движения; активност или пасивност за волева, целенасочена дейност; темп на реакциите; пластичност или ригидност (скованост) в поведението; екстроверсия (насоченост на човека навън) – интроверсия (насоченост навътре към себе си); възбудимост на вниманието; емоционална възбудимост, сила на емоциите; резистентност (устойчивост) на психичната дейност. Разглеждат се 4 типа темперамент: холерик, сангвиник, флегматик, меланхолик

ФОРМИРАНЕ НА ХАРАКТЕР

Характерът се формира под въздействието на жизнените обстоятелства, т.е. той подлежи на възпитание в най-широк. Възпитанието, обучението, тренировките са средства за изграждане на необходимите волеви качества, за формиране интерес към дейността, на чувство за отговорност и целенасоченост на личността. Определени групи качества, необходими на човека-оператор също подлежат на формиране в процеса на професионално обучение и подготовка.